ДЕЦА И ДОМОВЕ

Tuesday, May 31, 2005

Пазарът на социални услуги

9 юни (четвъртък), 19.00 ч.
Център за култура и дебат Червената къща „Андрей Николов”
Серия дебати „Децата в институции”
Пазарът на социални услуги и децата в институции

Домът и държавата – основните играчи на пазара. Кой печели и кой губи
Зоя Соколова, ДОВДЛРГ Асен Златаров

След реформата – визия за пазар на социалните услуги
Милена Харизанова, ръководител на проекта „Реформа за повишаване на благосъстоянието на децата в България”

Визията за пазар на социални услуги спрямо законодателството
Мариета Димитрова, Български център за нестопанско право

Ролята на общината сега и на „съвършения” пазар на социалните услуги
Венета Фъкева

Модератор: Ирина Недева, журналист
Вход: 2/1 лв.

Thursday, April 14, 2005

Дискусия: 4 май, 18.30 - дебат за какво и с кого

Предлагам в предложенията за теми и участници да изхождаме от 5-те препоръки в Алтернативния доклад на НПО 2004. Вариант е да изберем една, по която да фокусираме дебат (или два) в началото (и в края на май). Т.е. това е дневният ред на НПО по благосъстоянието на децата. Цялото резюме е тук. А ето петте препоръки:

1. Да се предприемат по-стратегически усилия, с целево финансиране за затваряне на институциите: все още има около 31000 деца, живеещи в институции временно или постоянно, много от тях в ужасни условия;
2. Адекватни човешки и финансови ресурси трябва да се инвестират за работа по превенция на изоставянето и реинтеграция на децата в техните семейства: броят на децата влизащи в институции не намалява и съществува риск истемата да не се промени фундаментално, ако на семействата в нужда не се помага;
3. Драстично увеличаване на броя на професионалните социални работници е от изключителна важност за развитието на алтернативни услуги, например приемната грижа: има градове, където само един социален работник отговаря за население от 11200 души, доста под приетите стандарти другаде в Европа;
4. Трябва да има само един, пълноценно осигурен държавен орган с правомощия да осъществява реформата за повишаване благосъстоянието на децата: по настоящем пет министерства и две агенции са ангажирани с този процес, които дублират усилията си, разходват ненужно средства като не постигат единна и последователна политика за бъдещето на децата в България.
5. Да се създаде единен национален регистър за деца и осиновители в България и да се осигури по-голяма прозрачност в системата на международни осиновявания, по-специално по отношение на свързаните с тях разходи.

Сега искам да дам мой коментар (аз съм лаик) по петте точки и предложение за дебат:

  • По 1: Освен НПО да пожелаят това на държавата (и непрекъснато да го казват), не знам какво значимо могат да направят за постигането на тази цел.
  • По 2: Тази посока ми изглежда най-близо до същността и ролята на НПО.
  • По 3: Тази препоръка е двусмислена: държавата трябва да увеличи своите служители или социалните работници трябва да се увеличат. Дали тази препоръка не произтича от предната?
  • По 4: Връща ни към темата, която вече сме обсъждали и все още е валидна: Ефективна ли е структурата на системата за закрила на детето в България? Обаче отново се питам както по 1: освен, че бихме констатирали някакво лошо състояние, как задвижваме енергия за промяна?
  • По 5: Също като по 1.

На мен най-много ми допадна темата, която се появи от разговора ни със Зоя Соколова и която е общо казано Развитието на пазар на социалните услуги.

Темата има следните предимства:

  • а) вече сме я обсъждали като възможна на нашите срещи, макар и не така формулирана – този начин на формулиране я поставя в нова светлина;
  • б) темата е продължение на посоката от миналия дебат, когато говорихме за приемната грижа.
  • в) пазарът на социалните услуги не е като пазара на други стоки, където производството и размяната става най-добре с минимална държава. Той е полу-пазар (квази му казват). Сега нямаме – а се твърди, че искаме да имаме – нито истински доставчици, нито потребители. Най-големият доставчик, но и възложител е държавата, а има тенденция, че държавата трябва да остане основно възложител и да възлага на много конкуриращи се доставчици (които са предимно НПО). Значи, на пазара на социални услуги работят и държавата, и НПО. И двете страни имат нужда една от друга. Тук задължително трябва да се търси основа за сътрудничество, т.е. консенсус. Борба и спор ще има каква да е основата (ако страните са достатъчно наясно за себе си и за какво се борят);
  • г) темата ми се струва суперактуална и тъкмо като за нас, НПО в светлината на държавната политика, която се стреми към реформа и някак въвежда или се отваря към социални услуги предлагани по различен от досега начин. Къде, ако не тук, е нашата тема?
  • д) казват, че в момента се подготвя Закон за социалните услуги от правителствена работна група. Някой знае ли за това? Ако не, ето тъкмо възможност да поканим представители на тази група да споделят визия и проблеми. Ако да, още по-добре.

Ако тази тема допада принципно на мнозинството, бих предложил да я направим някак по-достъпна и по-конкретна, и ако има повече от две теми в нея да направим два дебата през май.

След срещата 13 април

Уважаеми колеги,

На срещата ни вчера, 13 април 2005, присъстваха Албена Раленкова от Националната мрежа за децата и Живка Василева от Фондация „Свободна и демократична България”. По-късно през деня се срещнах и със Зоя Соколова от Фондация „Стъпка по стъпка”, която дойде мислейки си, че срещата ни е от 18.30 ч.

Аз съвсем накратко и незадоволително предадох впечатлението си от дебата за приемната грижа. Никой от събеседниците не беше на самия дебат, така че не водихме разговор за това.

Опитахме се да си представим следващия дебат. Липсваха ни организациите, които имат цялостен и дълъг опит в сектора деца в институции. Съгласихме се, че изводите и препоръките достигнати в Алтернативния доклад на НПО 2004 тежат с пълна сила и най-доброто, което бихме могли да направим е да ги обговорим и препотвърдим, евентуално подобрени.

Решихме да затворим срещата така и да я продължим на
http://www.deca-i-domove.blogspot.com.

В късния следобяд имахме разговор със Зоя Соколова. Тя носеше две изследвания, които имаше намерение да представи на срещата, поръчани от Фондация „Стъпка по стъпка” на Алфа Рисърч – едното от тях за нагласите към амбулаторната помощ е качено на техния уебсайт, другото за нагласите на експерти и професионалисти към социалните услуги ще бъде обявено скоро на пресконференция.

От разговора ни за мен излязоха две основни неща:
1) необходимостта от независим мониторинг на системата за закрила на детето (без да говорим защо това не е направено и доколко е възможно администрацията сама и без натиск да го направи). Това би улеснило установяването на фактическото състояние и развитие и би предотвратило изпадането в обречени на нерешеност дебати.
2) Предложение за тема „Развитие на пазар на социалните услуги”. Повече за това в следващия постинг, с който откривам дискусията за тема на следващ дебат.

Wednesday, April 06, 2005

Следваща среща - 13 април (сряда), 15.30 ч.!

Уважаеми колеги и съмишленици,

Заповядайте на поредната среща на НПО – гражданските партньори в подкрепа на децата в институции на 13 април (сряда) от 15.30 ч. за това какво се случи наскоро вижте в предишния пост. Сега за предстоящата среща. Предлагаме следния ред:

1. Представяне на нови участници, които възнамеряваме да поканим - Фондация "Свободна и демократична България", Институт за социална политика и социална работа, Фондация "Стъпка по стъпка".
2. Разговор и основни изводи от дебата за приемната грижа.
3. Избор на тема и участници за следващия дебат.

Между възможните теми, които са се въртели в нашите разговори досега са:

  • Ефективна ли е структурата на системата за закрила на детето в България?
    С участието на представители на Делегация на Европейската комисия в България, ДАЗД, Агенция за социално подпомагане, ВсякоДете, Спасете децата.
  • Равен ли е достъпът до качествено образование за децата в помощните училища?
    С участието на БХК, МОН...
  • преди имахме теми като алтернативните социални услуги и политическите проекти за сектора "деца в институции", които струва ми се не добиха голяма подкрепа между нас.

Моля, отговаряйте на поканата, правете предложения и коментирайте тук! Не е нужно дори да се регистрирате, но не забравяйте да напишете името си. (за упътване вижте как съм коментирал на предния си постинг. )

След дебата за приемната грижа

На 30 март се състоя втория от серията дебати „Децата в институции”, озаглавен „Има ли приемната грижа почва у нас?” Участваха Маргарита Янакиева, „Спасете децата”, Даринка Янкова, главен експерт, дирекция „Закрила на детето” в Агенцията за социално подпомагане, Грета Ганчева, главен експерт, дирекция „Образователна и културна интреграция” в Министерството на образованието и науката. Модератор беше Ирина Недева.

В момента сваляме записа от дискусията в текст. Аз мога да споделя основните неща, които запомних:

  • До момента по последни данни на АСП има 37 одобрени приемни семейства, 31 приемни деца и 38 кандидати за приемни семейства, чакащи за одобрение. Г-жа Янкова не можа да посочи брой на семействата, които не се били одобрени досега. АСП прави ежемесечен мониторинг с някакъв обхват, който включва и статистика като горната, който обаче доколкото забелязвам не се публикува и най-вероятно се ползва само вътрешно. Това не трябва да е така.
  • Имаше дискусия около това, какъв доход на член от семейството е разумен праг за допустимост за едно семейство, които иска да стане приемно. Едната страна твърдеше, че настоящият праг (150 лв) е прекалено предпазливо висок и под чертата остават много прилични семейства, за каквито държавата си мечтае. Другата страна, която освен представителите на държавата включваше и представители на НПО, защитаваше принципно нуждата и смисъла от праг въобще.
  • Маргарита Янакиева подчерта, и нямаше кой да оспори, нито от панелистите, нито в залата, че има страшна липса на проучвания за фактите и нагласите по отношение на приемната грижа (а вероятно и не само). „Законодателството не е базирано на проучване на средата, а на британски опит и други социално-икономически условия”.
  • Броят на професионалните социални работници. Всички казват, че трябва да се увеличи.
  • Приемен родител = настойник.

Сигурен съм, че други важни неща ми убягват, но все пак надявам се на срещата ни да има и други колеги, които бяха на дебата, или пък ще ги видим от текста по-после. Впрочем, текстът от първия дебат "България 2005: децата в институции" вече е свален. Може да го вземете оттук.